За нас

Членове и партньори

Новини и събития

bg
 
 
Конфиндустрия България / Международният форум „История и бъдеще – обектите на ЮНЕСКО в Италия и България“

Международният форум „История и бъдеще – обектите на ЮНЕСКО в Италия и България“

unesco-exhibition_it-2024_web

Второто издание на Форума се проведе на 7 октомври в Националния исторически музей в София.

Конференцията се проведе под патронажа на Министерството на културата на Република България и беше организирана от Конфиндустрия България, Посолството на Италия в България, ИЧЕ – Агенция София, Италианския културен институт в София, в сътрудничество с Камарата на архитектите в България, Камарата на строителите в България и Националния исторически музей.

Форумът беше подкрепен от спонсорите: фирма-член Cantine Edoardo Miroglio, фирма-член Si Vending Spot, фирма H2O, Glavbolgarstroy (GBS) и Love 2 Design, както и от медийните партньори: БТА, БНР и вестник "Строител".

Откриване на конференцията и институционален панел

Работният ден започна с официални приветствия от:

  • Иван Кондов, Министерство на външните работи на България,

  • Н. Пр. Джузепина Дзара, посланик на Италия в България,

  • Амелия Гешева, заместник-министър на културата на България,

  • Роберто Санторели, председател на Конфиндустрия България,

  • Веселина Панова, началник на политическия кабинет на Министерството на туризма,

  • арх. Владимир Милков, председател на Камарата на архитектите в България,

  • инж. Илиян Терзиев, председател на Камарата на строителите в България,

  • Борислав Владимирова, председател на Камарата на архитектите – Софийска област.

Визказването си г-н Санторели подчерта:
„Да имаме тук индустрията, асоциациите, камарите, институциите – това е знак на обединение и на воля да се опази това наследство – не само като символ на културната ни идентичност, но и като ценен ресурс за икономическо и социално развитие.“

След това се проведе институционалният панел, модериран от арх. Десислава Димитрова, с участие на:

  • Мариясунта Печи, ръководител на международните отношения към Министерството на културното наследство на Италия,

  • арх. Петър Диков, председател на Съюза на архитектите в България,

  • арх. Любка Денeва, представител на Камарата на строителите.

По време на панела се обсъдиха няколко теми:

  • Международният ден на архитектурата, отбелязан именно на 7 октомври,

  • предизвикателствата пред сектора в настоящата икономическа и политическа ситуация,

  • темата за ЮНЕСКО, с акцент върху 47-та сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, която ще се проведе в България през 2025 г.

Вторият панел – обектите на ЮНЕСКО в Италия и България

Вторият панел беше открит от г-жа Киара Петрò, директор на ИЧЕ – Агенция София, и беше посветен на представянето на обекти от световното наследство на ЮНЕСКО в двете държави от български и италиански експерти, с модератор арх. Десислава Димитрова.

 

muzei-336

Саси ди Матера – д-р Франческо Фошино

Саси ди Матера са старият градски център, състоящ се от два древни квартала, изградени в каньон, наречен "гравина". От другата страна на гравината се намира природен парк с останки от неолитни селища и скални църкви, издълбани в скалата. Особеността на Матера е варовиковата скала (т. нар. калкаренит), която позволява едновременно изкопаването на жилища и предоставя строителен материал. Пещерите – издълбани от човека, а не естествени – са използвани за различни цели: мазета, складове, маслобойни, а по-късно – заради пренаселването през XIX в. – са превърнати в жилища.

Заради политическа пропаганда в опит за модернизация на страната, историческият център на Матера е евакуиран през 50-те години, а жителите му са преместени в модерни домове. Така старият град остава изоставен. Държавата става собственик на центъра, като 80% от жилищата преминават към публичната собственост. Още през 1971 г. се обявява конкурс за възстановяване, а през 1986 г. специален закон на италианския парламент поставя началото на възстановяване на зоната и насърчаване на частни инвестиции за реставрация.

Реставрационните дейности започват преди 30 години и продължават и днес, като около три четвърти от сградите са вече възстановени. През 1993 г. Матера е включена в списъка на ЮНЕСКО, а през 2019 г. е Европейска столица на културата. Днес, след реставрации, които превръщат древните пещери в хотели, ресторанти, барове и спа, Матера възкръсва като важна международна туристическа дестинация.

 

muzei-357

Превантивна консервация на „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи – д-р Микела Палацо

„Тайната вечеря“ е стенопис, разположен в трапезарията на църквата и доминиканския манастир „Санта Мария деле Грацие“ в Милано. Леонардо използва суха техника с мазна темпера (смес от масло и яйце) и нанася трети слой грундиране с бял оловен пигмент и масло. Тази техника прави творбата много уязвима – не само заради материала, но и заради лошите климатични условия в помещението през вековете.

Още от началото на XVIII в. са документирани девет реставрации. В миналото реставрацията е била възприемана като "довършване" и "поправка" на изчезнали или повредени части, което е довело до многократни прерисувания на цели участъци от стенописа. Едва от XX в. насам реставрацията се фокусира върху стабилизиране и запазване на оригинала.

След дългогодишни изследвания е създаден план за интервенция както върху самото произведение, така и върху архитектурната среда. Проектът е резултат от съвместната работа на екип от изкуствоведи, реставратори, архитекти и учени от министерства, университети, научни институти и е координиран от Централния институт за реставрация.

В трапезарията няма климатична система, а само система за филтрация на въздуха и контролирано отваряне/затваряне на стъклени врати в съседните помещения. Достъпът за посетители е строго регулиран – не повече от 25 души едновременно. Съхранението на стенописа разчита на поддържане на стабилен микроклимат (температура, влажност, замърсители) и постоянно наблюдение на параметрите. Освен това се прави мониторинг на конструкцията чрез сензори, отчитащи вибрации и движения. Провеждат се и периодични проверки на самата повърхност на стенописа.

 

muzei-400

Катедра на ЮНЕСКО „Опазване на архитектурата и планиране в градове с културно наследство“ и обектът „Мантуа и Сабионета – световно културно наследство“

д-р Елена Фиоретто 

Катедрата е част от програмата на ЮНЕСКО UNITWIN, създадена през 1992 г., с цел насърчаване на международни университетски мрежи и споделяне на знания. Тя цели да засили институционалния капацитет, да подпомага информирането на политиците, да създава образователни инициативи и да допринася за обогатяването на университетските програми. В Италия съществуват 46 катедри на ЮНЕСКО, а в света те са 950.

Катедрата на ЮНЕСКО „Опазване на архитектурата и планиране в градове с културно наследство“ към Политехническия университет в Милано се намира в Мантуа – град, който заедно със Сабионета, е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО от 2008 г. През 2007 г. двата града приемат План за управление, който служи като оперативна стратегия за опазване и популяризиране на културното наследство с участието на различни заинтересовани страни. Сред дейностите са наблюдение, сътрудничество с обществени институции, участие в проекти за популяризиране и кандидатстване за финансиране.

Някои от ключовите проекти включват развитие на Културния парк на езерата на Мантуа, възстановяване на крепостните стени на Сабионета, както и изграждането на велосипедна алея между двата града. Става все по-важна ролята на предаването на културното наследство чрез образователни инициативи, промотиране и комуникация относно значимостта на обекта. Планът за управление не се ограничава само до физическото съхраняване на обектите, а включва и образователни проекти, насочени към училищата, както и инициативи за развитие на туризма. В момента се разработва План за интерпретация, основан на метода на „Heritage Interpretation“, който има за цел по-добро предаване на историческото и културно значение на обекта към посетители и местни жители.

От българска страна бяха представени четири обекта от списъка на ЮНЕСКО, като експертите споделиха пред присъстващата публика предизвикателствата, свързани с управлението и опазването на културното наследство, както и нуждата от инвестиции в тяхното развитие и популяризиране, за да бъдат признати и оценени на световно ниво.

13

Тракийската гробница в Казанлък – д-р Момчил Маринов

Тракийската гробница в Казанлък е куполна тухлена гробница тип „толос“ (пчелна пита), разположена в близост до град Казанлък, в централна България. Гробницата е част от голям царски тракийски некропол в Долината на тракийските царе, близо до тяхната древна столица Севтополис, в регион, където се намират над хиляда гробници на владетели и представители на тракийската аристокрация. Паметникът датира от IV век пр.н.е. и от 1979 г. е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Стенописите в тази малка гробница са най-добре запазените художествени шедьоври от елинистическия период в България.

Гробницата е украсена със стенописи, изобразяващи тракийска двойка по време на ритуален погребален пир. Комплексът включва коридор, който води към кръгла куполна камера, като и двете части са изписани с фрески в червеникави тонове. Централната сцена изобразява двойката, седнала на украсени столове. Около тях са изобразени участници в процесия, музиканти, които свирят, както и коне в различни сцени. За да се опазят деликатните стенописи, оригиналната гробница не е достъпна за посетители, но е изградено нейно точно копие, което позволява туристически посещения.

muzei-454

Боянската църква – арх. Десислава Димитрова

Боянската църква, разположена в покрайнините на София, се състои от три сгради, построени в различни епохи: първата през X век, втората през XIII век и третата през XIX век. Църквата е прочута със своите стенописи от 1259 г., считани за една от най-значимите колекции на средновековната живопис. Тези стенописи, макар и вдъхновени от византийския канон, се отличават със своята експресивност и хармония.

От архитектурна гледна точка, църквата е класически пример за кръстокуполна църква с богато украсени керамични детайли. Цялостта на обекта е запазена благодарение на парк, създаден през 1917 г., който предпазва църквата от въздействията на съвременния трафик. И трите етапа на строителство са съхранени и реставрирани, като е запазена историческата автентичност на сградата. Реставрациите, завършени през 2008 г., включват почистване и консервация на вътрешните стенописи, както и внедряване на климатична система за опазване на структурата.

Управлението на църквата се регулира от българския Закон за културното наследство и от специални инструкции, приети през 1989 г. за нейна защита, които възлагат отговорности на държавата, местните институции и собствениците.

muzei-472

Мадарският конник – проф. д-р инж. Добрин Денев

Мадарският конник е барелеф, издълбан върху 100-метрова скала, разположена близо до село Мадара в североизточна България. Изобразява конник, който триумфира над лъв, и се смята за един от най-значимите паметници на Първото българско царство, датиращ от началото на VIII век – преди покръстването през IX век. До релефа се намират надписи, които разказват за исторически събития в периода между 705 и 801 г., свързани с управлението на известни ханове като Тервел, Кормисош и Омуртаг.

Релефът е разположен в рамките на археологически резерват, който включва паметници на възраст до 2000 години, като по този начин се гарантира неговата защита. Въпреки това, съществуват проблеми с опазването му, свързани с ерозия на скалата поради атмосферни и биологични фактори. Проведени са задълбочени изследвания за оценка на стабилността на скалата и за предложения за консервационни мерки, но ситуацията остава критична. Международен проект, стартирал през 2007 г., има за цел да намери решения за опазването на релефа.

Управлението на обекта се регулира от българския Закон за културното наследство, който предвижда процедури за защита и популяризиране на културните ценности. За Мадарския конник са въведени специални мерки за защита и е необходимо реализиране на предложенията от международния проект от 2007 г., за да се осигури дългосрочното му съхранение.

12

Ивановските скални църкви – д-р Евгени Георгиев

В долината на река Русенски Лом, близо до село Иваново, се намира комплекс от църкви, параклиси, манастири и монашески килии, издълбани в скалите, датиращи от XII век. Сайтът е значим, тъй като именно през този период първите отшелници започват да изкопават своите обиталища и места за поклонение в скалата. Стенописите от XIV век, принадлежащи на Търновската художествена школа, демонстрират изключително художествено майсторство и представляват важно постижение в християнското изкуство на югоизточна Европа.

Фреските в Ивановските скални църкви превъзхождат по изразителност други исторически паметници, особено тези от палеологовия период. Въпреки че следват неокласически подход, тези произведения се отличават от византийските канони и демонстрират връзка с елинистичното изкуство – с предпочитание към изображението на голото тяло, пейзажа и драматичната архитектурна среда. Петте исторически паметника от тази група, датиращи от XIII и XIV век, поставят основата за развитието на художественото майсторство по времето на Второто българско царство (1187–1396 г.).

Ивановските скални църкви са запазили автентичността на своята форма и съдържание. Консервационните дейности по стенописите от XIII и XIV век са извършени с подход, фокусиран върху запазването на оригинала. След срутване през XX век стенописите от погребаната църква „Свети Архангел“ са били спасени и пренесени върху нова основа. От 1965 г. насам обектът е със статут на „Резерват“ и управлението му се регулира от Закона за културното наследство на България. Законът определя процедурите за опазване и популяризиране на недвижимото културно наследство, включително изготвянето на планове за консервация и управление на обектите, вписани в Списъка на световното наследство.

СПОНСОРИ
ГАЛЕРИЯ