Днес, след 25 години, Confindustria Bulgaria е най-значимата италианска предприемаческа асоциация в страната. Нейната история не е просто разказ за институционално развитие, а най-вече свидетелство за вярата на много предприемачи, които – работейки в чужбина – са повярвали в стойността на обединението и в необходимостта да се справят заедно с предизвикателствата, удовлетворението и усилията на едно предприемаческо начинание далеч от родината.
Директорът Мила Ненова е назначена за директор на Българската агенция за инвестиции. Асоциацията продължава своята дейност с екип, координиран пряко от председателя и Общия съвет.
През 2022 г., Confindustria Bulgaria се присъединява към Общия съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (KRIB) – най-голямата секторна асоциация в страната.
Също през 2022 г. се учредява Младежка група на Confindustria Bulgaria – първата такава група извън границите на Италия, създадена с цел да ангажира новото поколение предприемачи и мениджъри. Първият председател на групата е Андреа Конто̀.
През 2021 г. поста поема Роберто Санторели, дотогавашен заместник-председател. Той е избран за нов председател на Confindustria Bulgaria. Санторели е в България, в Пловдив, от 2009 г., и работи в сектора на агро-храните.
Асоциацията укрепва своето присъствие на национално ниво чрез редица фирмени и териториални посещения, които дават възможност да се опознае дейността на членовете на място. Освен това, тя засилва сътрудничеството си със Системата Италия в България чрез интегрирани инициативи за промотиране на италианското качество, както и с двустранните камари и секторни асоциации в страната, с цел по-силно представителство и ефективен диалог от името на италианското предприемачество.
По време на здравната криза с COVID-19 през 2020 г., Confindustria Bulgaria продължава активно да подкрепя своите членове чрез постоянна информираност и ангажираност в решаването на здравни, логистични и бизнес проблеми. Въпреки предизвикателствата, асоциацията успява да отпразнува своята 20-годишнина с голямо събитие през октомври 2020 г., в което участват много членове, италиански и български институционални представители, както и делегати на Confindustria.
През декември 2020 г. председателката Мария Луиза Мерони е избрана за председател на Confindustria Източна Европа и се оттегля от поста председател на Confindustria Bulgaria.
Създаден е Комитетът на жените в Confindustria Bulgaria – група, обединяваща жените предприемачи и мениджъри в рамките на Асоциацията.
Confindustria Bulgaria продължава активно да участва в дейностите на Confindustria Балкани. На 26 януари 2017 г. в Рим се провежда заседание на Общия съвет на федерацията, в което участват и представители на Confindustria Bulgaria. По време на срещата е одобрена промяната на името на федерацията на Confindustria Източна Европа, в съответствие с очаквания потенциал за развитие не само на Балканите, но и в цяла Източна Европа. Приет е новият устав на Федерацията.
През 2017 г. се провеждат избори за ново ръководство по повод изтичането на мандата на председателя Гиа. По време на Общото събрание за нов председател е избрана Мария Луиза Мерони.
Асоциацията се утвърждава все повече като важен партньор както за италианските, така и за българските институции, създавайки нови връзки чрез предприемачески посещения на териториални и секторни асоциации от Италия в България. За популяризиране на страната е създаден Пътеводител за България на Confindustria, полезен инструмент за италианските инвеститори, заинтересовани от бизнес в страната.
През 2016 г., на 13 юли, в Международния център на UniCredit Bulbank се провежда официалното представяне на новия директор на Confindustria Bulgaria – Мила Ненова. Българските и чуждестранни членове на Асоциацията имат възможност да поздравят досегашния директор Роберто Маскали, който напуска заеманата позиция.
През 2015 г. Confindustria Bulgaria отбелязва 15 години от своята дейност, като укрепва членската си база под ръководството на директора Роберто Маскали и председателя Пиетро Луиджи Гиа.
Роберто Маскали поема длъжността директор на Confindustria Bulgaria и едновременно е и директор на Confindustria Балкани, ръководейки инициативите на двете асоциации паралелно.
CIIB става инициатор на Балканския проект, който цели да създаде стабилни връзки между италианските предприемачески асоциации в Югоизточна Европа. В резултат на този проект, през 2010 г. е основана Confindustria Балкани.
Годината 2010 се оказва изключително важна за живота на асоциацията. През февруари започва процесът по учредяване на Confindustria Балкани (днес Confindustria Източна Европа) – федерация, която обединява асоциациите на италианските предприемачи, присъстващи на Балканите. Това е изцяло новаторски път, който цели да предостави органична и интегрирана перспектива на италианските компании, опериращи в региона, и да се превърне в модел за други асоциации в чужбина.
На 25 март ръководството на Confindustria одобрява искането на CIIB да стане асоцииран член на националната организация. Асоциацията приема името Confindustria Bulgaria, а със съгласието на италианския посланик в София – Стефано Бенацо – от устава е премахната разпоредбата, според която посланикът е почетен председател. В същото време уставът предвижда посланикът да бъде политически и институционален референт на Confindustria Bulgaria. Confindustria Bulgaria така се интегрира напълно в структурата на Confindustria – най-голямата индустриална асоциация в Италия и Европа, с над 220 асоциации, 150 000 членуващи компании и почти 5.5 милиона заети лица.
На 8 април 2009 г. председателят Барточи подписва с тогавашния председател на Confindustria, Ема Марчегаля, споразумение за сътрудничество между двете асоциации. CCIIB се променя: ролята му еволюира с нарастването на броя на членовете, на предлаганите услуги и на събитията. Взема се решение да се премахне прилагателното „консултативен“ от името на асоциацията. По време на Общото събрание на 15 октомври 2009 г. асоциацията приема новото име „Комитет на италианското предприемачество в България“ (CIIB). Избран е нов Управителен съвет, който потвърждава Барточи като председател. В допълнение се учредяват териториални представители, които имат за задача да поддържат и развиват връзките между Комитета и местните институции.
През септември 2008 г. Тодор Коцев напуска поста директор и е заменен от Федерико Каси, който междувременно е поел отговорността за изготвяне на бюлетина и за комуникацията на CCIIB. Международната икономическа криза достига и до България, а CCIIB започва да търси нови търговски възможности за своите компании чрез посещения и проучвания на съседните пазари от Балканския полуостров.
Междувременно страната продължава своята трансформация. На 1 януари 2007 г. България става член на Европейския съюз: притокът на значителни европейски средства, бурното развитие на недвижимия сектор и масираното влизане на чуждестранен капитал допринасят за допълнителния икономически растеж. В тези години БВП на България бележи устойчив ръст от над 5% годишно. Броят на италианските компании продължава да расте, а CCIIB, благодарение на новата си активност, достига приблизително 180 членове през 2008 г.
През октомври 2006 г. новоизбраният Управителен съвет избира за председател Масимо Барточи, тогавашен директор на "Миролио България". Програмата на Барточи е насочена към по-нататъшно увеличаване на броя на членовете, чрез засилване на услугите и организираните събития от асоциацията. Барточи и Управителният съвет за първи път в историята на CCIIB назначават директор – Тодор Коцев.
Също така е създаден ежедневният бюлетин на Комитета – източник на информация за икономическата и политическата действителност в България. Първото издание излиза през декември 2006 г. и с времето се превръща в основна информационна референция за италианските предприемачи в страната.
През ноември 2005 г. Мартинели напуска поста на председател, който е поет от Пиетро Луиджи Гиа – дългогодишен представител на италианското предприемачество в България и управител на множество италиански компании в района на Пловдив. Председателят Гиа, който по онова време е и почетен консул на Италия в Пловдив (длъжност, която ще заема до март 2009 г., когато я напуска поради достигане на възрастовата граница от 70 години), ръководи CCIIB до изборите за нов Управителен съвет през октомври 2006 г.
През 2003 г., в резултат на развитието на Асоциацията, CCIIB променя своя устав, като поверява на посланика ролята на почетен председател и избира за председател един от 11-те членове на Управителния съвет. Променя се и системата за назначаване на Съвета, който вече се избира изцяло от Общото събрание на членовете. За председател е избран Ренцо Мартинели – предприемач от Трентино, който е в България от 1994 г., един от основателите на Комитета и активен промоутър на развитието на асоциацията. По време на председателството на Мартинели, CCIIB продължава да расте и да се структурира. Секретариатът се премества от посолството в самостоятелен офис; броят на членовете се увеличава, достигайки 100 през 2006 г. CCIIB започва да предлага и първите услуги, като например резервация на хотели и извършване на преводи. Организират се и първите конференции и семинари.
На 13 април 2000 г., по инициатива на тогавашния посланик на Италия в София Алесандро Графини, е създаден Консултативният комитет на италианското предприемачество в България (CCIIB). Целта е периодично да се събират най-важните италиански компании, присъстващи в България, и да се създаде орган, способен да подбере най-представителните италиански предприемачи. Постът на председател първоначално се заема от посланика. Управителният съвет, състоящ се от 12 членове, е избран наполовина от Общото събрание на членовете, а другата половина се назначава от италианския посланик.
В такава структура, CCIIB в рамките на следващите три години увеличава броя на членовете си от 30 на над 50 и започва да изпълнява консултативна функция към Посолството на Италия, като предава основните проблеми, възпрепятстващи дейността на италианските компании. Междувременно италианското присъствие в България нараства. Утвърждаването на големи компании като UniCredit, Miroglio, Italcementi, Enel се допълва от навлизането на множество малки и средни предприятия, привлечени както от конкурентното заплащане в България, така и от многото възможности, свързани с развитието на вътрешния пазар и на третичния сектор.
bg
